3. Той се раздели на три части: слънцето — една трета, вятърът — една трета. Той е и прана, разделена на три. Изтокът е главата му, тази и тази страна — бедрата, юга и севера — страните, небето — гърбът му, въздухът — корема, земята — гърдите, той твърдо стои на водите. Който знае така, твърдо стои в това, в което отива.

4. Той пожела: нека от мен се роди второ тяло. И той — гладът, смъртта — съчета ума (манас) с речта (вач). Това, което беше семе, стана годината. Преди това нямаше година. Той го носеше през времето, което е година и после го пусна. Когато отвори уста, за да изяде родения, той каза „бхан“; това стана реч.

5. Той помисли: ако го убия, ще имам малко храна. Тогава с тази реч и с това тяло той създаде всичко, което съществува тук: ричи (химни), яджуси (жертвени химни), самани (песенни химни), чхандаси (песни), жертвоприношения, хора, животни. Той реши да изяде всичко, което е създал. Той наистина изяжда всичко, затова същността на смъртта е адити. Който така знае същността на смъртта — (че тя е) адити, той изяжда всичко, което съществува и всичко става негова храна.

6. Той поиска: нека да пожертвувам по-голямо приношение. Той се напрегна, той се възпламени от тапас и от него, напрегнат и възпламенен, се появиха славата и силата. Наистина, славата и силата са прани. Когато се появиха праните, тялото започна да нараства; в неговото тяло имаше ум (манас).

7. Той поиска: нека това (тялото) да бъде достойно за жертва, нека чрез него се въплътя. Тогава то стана кон; като стана кон (ашва), то стана достойно за жертва (мадха), затова жертвоприношението на кон се нарича ашвамедха. Наистина, който така знае това, той знае ашвамедха. Той го пусна на свобода и започна да мисли (за него). След година го принесе в жертва на себе си, а (другите) животни даде на боговете. Затова на Праджапати се жертвува свещен кон, принадлежащ на всички богове. Наистина, ашвамедха е това, което сгорещява; тялото е и годината. Този огън е арка, тези светове са телата му. Те са две — арка и ашвамедха, (но) те са също така един бог — смъртта. (Който така знае,) побеждава повтарящата се смърт, смъртта не го хваща, смъртта става негово тяло, (той) става едно с тези богове.