4. Тогава те казаха на ума (манас): „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и умът започна да пее за тях. Наслаждението в ума той даваше на боговете, а доброто, което мисли — на себе си. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като го нападнаха, покриха го със зло. Това зло е злото, че той мисли неистина.

Така, наистина, те победиха тези богове чрез злото, така ги покриха със зло.

7. Тогава боговете казаха на праната, която е в устата (дъхът): „Пей за нас.“ — „Добре.“ — и тази прана започна да пее за тях. Те разбраха: „Наистина, ще ни победят чрез този певец!“ — и като го нападнаха, искаха да го покрият със зло. И също както буца пръст се разсипва, удряйки се в камък, така и те се разпиляха на различни страни и загинаха. Така боговете устояха, а асурите паднаха. Който така знае, устоява благодарение на себе си, а врагът, който го ненавижда, пада.

8. Тогава те казаха: „Къде е това, което ни помогна така?“ То е в устата и се казва аяся; то е ангираса, защото е сокът (раса) на членовете на тялото (анга).

9. Наистина, името на този бог е Дур (далеч), защото смъртта е далеч от него; от този, който така знае, смъртта е далеч.

10. Наистина, след като този бог премахна от онези богове злото и смъртта, той (ги) изпрати там, където свършват страните на света, там той постави тяхното зло. Затова нека никой не отива при хората, нито до края (на света), иначе ще срещне злото, смъртта.

11. Наистина, след като този бог отстрани от тези богове злото и смъртта, той ги отведе от смъртта.

12. Наистина, той първо отведе речта. Когато тя се освободи от смъртта, тя стана огън. Този огън, излязъл извън смъртта, осветява.

13. След това (той) отведе праната (обонянието). Когато тя се освободи от смъртта, тя стана вятър. Този вятър, излязъл извън смъртта, изчиства.

14. След това отведе окото. Когато то се освободи, от смъртта, то стана слънце. Това слънце, излязло извън смъртта, пламти.