15. След това отведе ухото. Когато то се освободи от смъртта, то стана страните на света. Тези страни на света излязоха извън смъртта.

16. След това отведе ума. Когато той се освободи от смъртта, той стана луна. Тази луна, излязла извън смъртта, сияе. Наистина, този бог отвежда от смъртта този, който така знае.

17. След това чрез пеене той (този бог) придоби за себе си храна, пригодна за ядене. Защото всяка храна, която се изяжда, се изяжда чрез него; тук е основата.

18. Тези богове казаха: „Наистина, цялата храна, която съществува, ти придоби за себе си чрез пеене, дай и на нас дял от тази храна.“ — „Тогава влезте в мен.“ — „Добре.“ — и от всички страни влязоха в него. Затова те се насищат от храната, която той изяжда. Наистина в този, който така знае, по същия начин влизат неговите роднини, той става техния поддръжник, глава, предводител, поглъщащ храната, господар. И ако някой от неговите поиска да се противопостави на знаещия това, той няма да може да удовлетвори своите подчинени, а който му се покорява и иска да поддържа своите подчинени, следвайки него, той ще може да ги удовлетвори.

19. Той (този бог) е аяся ангираса, защото е сока на членовете на тялото. Наистина, праната е сокът на членовете на тялото; да, праната е сокът на членовете на тялото. Затова, ако праната излезе от някой член на тялото, той изсъхва. Наистина, тя е същността на членовете на тялото.

20. Той също е Брахаспати; брихати е речта, а той е господарят и (пати). Затова е Брихаспати.

21. Той също е Брахманаспати. Защото Брахма е речта, и той е неин господар. Затова е Брахманаспати.

22. Той също е Сама, защото речта е Сама; това е „са“ и „ама“; оттук е името му „Саман“, а също така и защото е равен на (саман) мравка, на муха, на слон, на тези три свята, на тази вселена — затова е Саман. Който така знае този саман, той постига съединение със саман и живее в неговия свят.